вървиш по прашните, улиците,навсякъде около теб....бездушни хора с маски на лицата си,болки в сърцата си....надежди и мечти....

черните ти дрехи....привличат вниманието им ,но закратко ...,не виждат очите ти.....немогат да погледнат през тях

за да видят колко цветна е душата ти...... тези багри са отровни раждат се,(затискат другите истински цветните   и се  преливат втях..после бързо се стопяват......остава сивото ,цветът който най-не харесваш,цветът който не ти отива..Сивото се пропива в душата ти и отваря ,огромната празна дупка,която можеш да запълниш но ,се страхуваш.....

.защо се страхуваш ???

страх от нищото ,от неизвестното

тъжно и безпосочно ти е,чувстваш се ..някъде много надълбоко,неможеш да откриеш собственото си аз.

понякога ти е трудно да стигнеш до мен,а друг път не искаш да си без мен,защо нещото стегнало се до болка в теб....постояннно се опъва....

ами ако се скъса ,какво остава след това.....

неможеш да се отървеш от собственната си прегръдка,която те притиска до болка ,дали просто се свиква с това или човек ,наказва себе си....

но, за какво??

нали затова сме човеци.....да правим грешки..., да си прощаваме за тях....

да се учим да живеем........истински

защо мълчиш.....свит долу в най тъмният ъгъл

не минавай с номера,че си свикнал с мълчанието

мълчанието ,боли....кънти в ушите ти....преследва те постоянно и те кара да бягаш.

предаваш ли се..........така не те харесвам,но те обичам

всякакъв.......добър ,лош,горчив,изпепеляващ,свит в страховете си,паднал по ниско от нозете си,там в парченцата счупени чаши......

обичам всичките ти лица и те търся..... а ти си навсякъде където се....обърна.....търсиш свободата си но ,не я....намираш

отлетя с бурята............................

вървя по  улицити   и   виждам с "червените си очи",усмихвам се на всички....заговарям се с тях.....животът е прекрасен не искам да го пропилявам за нищо.....живея го така както ми харесва....така както ме прави щастлива,

правя лудости,оставям се начувствата и усещанията си.....обичам,целувам.......раздавам сърцето и душата си

обичам приказките ....ОБОЖАВАМ ГИ(то е много-повече от обичам)

вярвам в тях.....имам мечти всеки ден се разждат нови и нови.....

не обичам мълчанието ,то ме побърква

говоря много......... понякога щуротий.....

смея се ....хиля се.......зъбя се...прекалявам може би но ,това ме прави щастлива.....за всяко нещо има..различен смях

различна усмивка,немога да ..пренебрегна нещата

не те виждам обаче ,с твойте вечни.. черни-готически дрехи......

дали ме виждаш отнякъде, където аз немога да те видя

дали не съм те виждала,дали не съм ти се усмихвала,не съм те заговаряла.....незнам може би , за кратко бях свалила очилата си

тогава всичко беше едноцветно...много сиво ,тъжно и скучно....

усещах как тъгата и скръбта започнаха да навлазват в мислите ми

искаха да се разлеят в душата ми НО, НЕ ИМ ПОЗВОЛИХ

ТАМ ИМА МЯСТО САМО ЗА ЛЮБИМИ НЕЩА И СЪЩЕСТВА.....
моят ангел ,ми каза че сивото не е моят цвят ....ЕДИНСТВЕНО ТАКАВА НЕ МЕ ХАРЕСВА
ОБИЧА ШАРЕНОСТИТЕ МИ,......

твоето място също е там......Погледни сега през мойте очи и ще видиш колко цветно е всичко...... ( ти ме научи ме да виждам през твойте)

СЕГА АЗ ТИ ПОДАРЯВАМ МОЙТЕ ОЧИ....ГЛЕДАЙ ПРЕЗ ТЯХ....ЦВЕТОВЕТЕ САМИ ЩЕ ...ДОЙДАТ И ЩЕ СЕ РАЗЛЕЯТ В   ТВОЯТА ДУШАТА ..........ОТНОВО ЩЕ ИМА ......СВОБОДА

.......И ПАК ЩЕ  РИСУВАМЕ.....ДЪГА:)))